Тръбите може да се монтират както под земята, така и на открито. До диаметър 110 мм те се доставят на рула с дължина до 200 м, според диаметъра поради което, бидейки доставяни на рула със значителна дължина, се изисква по-малък брой съединения. Гъвкавостта на тръбите PE позволява да се правят вариации в направлението без за това да се прибягва до специални съединителни елементи. v Трябва да се предвидят обезвъздушителни вентили в най-високите точки от тръбопровода. v Тръбите трябва да се полагат на дълбочина от поне 100 см от повърхността. v Трябва да се отдели известно внимание на траншеята, в която ще се полагат тръбите: трябва да се избягват твърди точки в контакт с тръбите като камъни, разни инертни материали и т.н. v Тръбите не трябва да се полагат на дъното на изкопа, а върху легло с височина около 15 см състоящо се от пясък или друг фин материал. Леглото трябва да се уплътни. Добре е първият етап на запълване да се направи на ръка, с фин материал, по възможност пясък. Материалът, който непосредствено е в контакт с тръбата, до една височина от 15 см измерени от най-високата точка на тръбата, трябва да е от пясък или друг фин материал уплътнен на ръка. Запълването на изкопа се прави с изкопания материал, когато той е подходящ, рочистен от парчета с големина повече от 100 мм, от растителни и животински остатъци и като се подбират предимно материали съдържащи по-малко от 30% частици с големина над 20 мм, с изключение на торф и много органични терени. Препоръчва се отстраняването на глина и тиня. Запълването се прави на последователни пластове с дебелина <30см които се трамбоват един над друг. Изпитанието на тръбопровода трябва да се направи на отсечки от около 200 до 500 метра. Пристъпва се към напълването с вода от най-ниската точка на отсечката, където ще се монтира манометър. Трябва да се внимава всички кранове, обезвъздушители и т.н. да са отворени за да се даде възможност за пълно обезвъздушаване. След това с помпа ще се постави под налягане което ще се повишава постепенно с по 1 kgf/cm2 на минута до достигане на изпитателното налягане. Обикновено изпитанието продължава поне 12 часа при налягане 1,5 пъти по-голямо от номиналното, при 20°C. ЗАВАРЯВАНЕ С ПРЕНОСИМ ЕКСТРУДЕР Този вид съединения (заварка с добавен материал) обикновено се използва при тръби с голям диаметър и дебелина, или при плочи или специални части със специален профил. За тази заварка е нужен един малък преносим екструдатор при който гранулите РЕ подобни на материала на съединяваните части се довеждат до разтопено състояние, екструдират се през един винт и се нанасят върху заваряваната повърхност (предварително фалцована), загрявана с топъл въздух от ектрудатора. ЗАВАРЯВАНЕ С МУФИ НА ЕЛЕКТРОЗАВАРКА Заваряване с апарат с трансформатор и таймер за отмерване времето на загряване, разтопява материала и образува едно цяло тяло на муфата и предварително вкараната в нея тръба. Тази система намери широко приложение сред използването на тръби РЕ за пренос на газ метан. За ЧЕЛНА ЗАВАРКА с термоелемент е нужен апарат със следните характеристики: - устройство за захващане на тръбата или на специалните части, което трябва да осигурява целостта им, без евентуално закръгляване; - фреза за идеално шлайфане и почистване на двете заварявани граища, с което да се осигури идеална успоредност между тях; - хидравлична установка за преместването под налягане на тръбата монтирана в машина; - термоплоча за загряване на заваряваните повърхности. Заварката става на три етапа: 1) Загряване на краищата, което става като заваряваните повърхности се притискат към загретия на 210-220°C термоелемент. 2) Операция по събиране, която може да бъде подразделена на два етапа от: a) приближаване на двата края; b) съединяване по цялата повърхност; c) притискане до пълното заваряване на двата края според стойностите на регулацията. От значение е тази операция да се направи в срока който е указан в таблиците за заваряване. 3) Охлаждане. Охлаждането трябва да стане естествено. Свързването става с фитинги за бърза връзка и е приложимо за диаметри до ф110.
1 Comment
|