Как се прави канализация? Стъпки за изграждане на външна канализация 1. Изкоп Единствената препоръка, която може да се даде, е в изчисленията да се предвиди тесен изкоп, максимум 2-3 пъти диаметъра, поне до един метър над темето на тръбата. Стените трябва да бъдат възможно по-вертикални, поне в тази зона, и укрепени за лична безопасност на работещите в изкопа. В случай на насип или широк изкоп, необходимо е да се подготви зона на контраст за материала за покриване, така че да се пресъздаде ситуацията с тесен изкоп. Широчина на изкопа Широчината на изкопа се изчислява според вида на инсталиране, диаметъра на тръбата и условията на почвата; С цел добро утъпкване и слягане, е желателно изкопът да е възможно по-тесен, при спазване на условията за безопасност на труда. В изкопите, където се поставят повече от една тръба, е необходимо да се предвидят легла на различни нива за тръбите; освен това трябва да бъде спазено минимално разстояние между тръбите равно на 0,35 м за DN ≤ 700, и 0,50 м за DN > 700. Широчина на изкопа в зависимост от номиналната стойност на диаметъра DN Дълбочина на изкопа Дълбочината на изкопа се определя от размерите на тръбата и вида на почвата. При условия на шосеен трафик минималната дълбочина не трябва да е под 600 мм. Особено внимание трябва да се отдели на екстремните климатични условия, като се осигури такава дълбочина,която да защитава тръбопровода от измръзване. Дъното на изкопа трябва да бъде непрекъснато, равно и да не съдържа груби елементи. Освен това, не трябва да има подпочвени или дъждовни води. 2 Инсталиране 2.1 Подготовка на леглото Изравнявате леглото, нивелирате и премахвате всички изпъкналости , които биха могли да повредят тръбите. Там където е необходимо да се направи легло за поставяне или за първото запълване да се използва материал, различен от този, получен от изкопа, възможно е да се окажат материали, които да повредят тръбите по време на поставянето им. В никакъв случай не е разрешено нивелиране и регулиране на положението на тръбите чрез поставяне на камъни или тухли или друг вид подпори. Равнината на поставяне трябва да е непрекъсната и в зоните, където съществуват опасения от слягания на терена, трябва да се вземат специални мерки, като употреба на подходящи съединения или специална обработка на дъното на изкопа. Ако по време на поставяне, някои тръби претърпят повреда, те трябва да бъдат поправени или по-добре сменени в зависимост от степента на повредата. Всеки път когато се поставя тръба с дължина от 6 или 12 м, трябва да се провери провисването и линейността. В случай, че дъното на изкопа се състои от мек материал без твърди частици или камъни, тръбите могат да бъдат инсталирани директно върху дъното на изкопа (ако производителя допуска това), при условие че има правилна нивелация. Обикновено,това условие се спазва рядко и затова се препоръчва. Добре е да се направи легло от пясък или чакъл с малки размери, но никога от островърх материал, с дебелина от мин. 10 см като по този начин се избягва ръба на реброто да допира в дъното на изкопа. Нормата UNI EN 1610 предвижда максимални размери на частиците за леглото: 22 мм за DN ≤ 200 40 мм за 200 ≤ DN ≤ 630 За повдигане и поставяне на тръбите в изкопа, директно на дъното или върху опора, трябва да се спазват същите правила, използвани при предишните операции, като се има предвид, че повърхността на тръбите не трябва да се наранява,и да се процедира в зависимост от диаметъра. При поставянето да не се допуска попадане на частици или външни тела в тръбите и да не се наранява вътрешната повърхност. Поставяне при наличие на подпочвени води Както е лесно да се предположи, тръбите при потапяне във вода притежават свойството да се задържат на повърхността. Трябва да се отбележи, че дори запълването със сух материал, повдига тръбата. Следователно, тази фаза от работата е необходимо да се извърши с особено внимание. Поставянето при наличие на подпочвена вода трябва да се извърши при условия на сухо дъно на изкопа, с цел гарантиране на леглото на поставяне и правилния наклон. Необходима е употребата на системи за изпомпване на излишната вода и гарантиране на поставяне в гореописаните условия. Запълването трябва да предпазва от явлението плаване на повърхността или срутване на стените. Гранулометрията на запълващия материал трябва да бъде такава, че да предпазва от миграция на частици по посока на съседния терен или обратно. Миграцията може да се избегне като се постави подходяща филтърна тъкан (геотекстилна мембрана). 1. Съединяване на тръбите Обща информация Съединяването на тръбите трябва да гарантира непрекъснатостта на движение на течността и статическото поведение предвидено по проект и трябва да бъдеосъществено съобразно нормативите. Предвид лекотата на тръбите, осъществяването на връзките извън изкопа с получаване на големи дължини, се базира на една интересна система. Но тъй като обикновено тръбите са винаги прекъсвани от отклонения и шахти, съединяването на тръбите извън изкопа ще бъде разгледано единствено като възможност, а не като стандартна процедура. При поставянето специално внимание трябва да се обърне на евентуалните разширения, въпреки че удължаването на тръбите е изключително по-ниско (с около 50%) от това на тръбите с гладка стена. В случай на съединяване посредством маншони, теоретично би могло да се допусне явление на изнизване. В този случай е необходимо да се предвиди блокиране с частично засипване на тръбата на всеки 30-40 м, като предварително се провери за евентуални размествания, и да се довърши засипването на изкопа в по-хладните часове на деня. Все пак трябва да се има предвид, че при правилно засипване не се предвиждат размествания по посока на дължината, доколкото вече отъпканата почва около оребряването не позволява разширение. 4. Инсталиране на свързващи шахти 5. Запълване на изкопа Запълването на изкопа е деликатна и важна операция при инсталирането на тръбопровода. Запълване без съответно утъпкване (трамбоване) влияе отрицателно, както върху твърдите, така и върху гъвкавите тръби. Операцията по облицоване и запълване на изкопа предвижда следните фази: А. Избор на материал за облицоване • в случай на употреба на външен материал, да се избере сух материал с ниска гранулометрия, добре пресят, със следния максимален размер на гранулите: В случай на използване на изкопаната маса, тя трябва да отговаря на следните изисквания: • размер на гранулите според предходната таблица (отсъствие на по-големи частици); • отсъствие на замръзнал материал; • отсъствие на отломки от асфалт, бутилки, консервени кутии, медни съдове и др.; • съответствие (ако се изисква такова) с изискванията на таблица А1 и таблица 6. Б. Дебелина на пласта при начално запълване Дебелината на пласта на началното запълване трябва да бъде поне 150 мм над тръбата и 100 мм над връзката. За едно грижливо утъпкване се препоръчва да се процедира с трамбоване, което трябва да се извърши много внимателно, като се трамбова на пластове от около 30 см над горната дъгова повърхност. В. Утъпкване • Изсипете материала за запълване на пластове от двете страни на тръбата; • Дебелината на всеки пласт и степента на плътност са функция от метода на утъпкване, както е указано в таблица 6, която определя основните методи за трамбоване, използвани в строителството; • Предвидете защитни мерки в случай на инфилтриране на вода през леглото и за всеки друг вид събитие, което би могло да наруши механичната устойчивост и стабилност; • При тръби със значителна дължина, планирайте операция по утъпкване в не много горещи часове на деня с равномерно утъпкване и избягване на температурните разширения. Таблица 6 Г. Покриване
Началното покриване директно върху тръбата би трябвало да стане ръчно. Следващите количества материал могат да бъдат уплътнени механично, стига да има пласт материал не по-тънък от стойността, съдържаща се в последната колона на таблица 6. Консултирайте се с таблицата и за да получите информация относно най-подходящата механична система за трамбоване. Финалното запълване може да се извърши посредством изкопания материал, стига той да притежава следните изисквания: • частици под 300 мм; • в случай, че е необходимо трамбоване, материалът трябва да може да се сляга и частиците му да не са над 2/3 от дебелината на трамбования вече пласт; • да се използва клас на плътност N за зони без натоварване, клас W за зони с по-голямо натоварване. 9/ Изпитание на тръбопровода Обща информация След инсталирането и преди експлоатацията на съоръжението винаги е необходимо да се извърши проверка на тръбопровода. Нормата UNI EN 1610 предвижда две техники на проверка: метода с вода W и метода с въздух L. За всеки случай е необходимо да не причиняват значими начални деформации при фазата на запълване и утъпкване. Препоръчително е винаги да се извърши проверка за непромокаемост с вода. Проверката с вода може да бъде извършена посредством надуваеми балони на отсечки от тръбопровода, последователно подложени на статично налягане приложено с пиезометрична колона или помпа за изпитания от 0,5 бара.
1 Comment
|
АвторВеличка Кръстева |